Напоследък ми е нещо нервно ... много нервно ... адски нервно ... немате си на представа колко ми е нервно ... И не мога да разбера защо. Погледнато отстрани - нямам проблеми. Е поне не такива, за които човек да каже "леле този колко е зле, горкият". Но пак ми е нервно ... супер нервно. И доста неща ме дразнят ... а само как ме дразняяят ...
Интересно е, че човек в повечето случаи пише за неща, които са му направили лошо впечатление, забелязали ли сте ??? Това му е криво, оня го нахулил, това, онова - но все кофти случки. Много, много рядко се пише за хубави и радостни неща. Не е да не се случват, случват се, но не ти се пише за тях ...
Аз самият пробвах да пиша за разни хубави неща, но не ми се получи ... де да знам що. Сигурно щото ми е нервно, а може и да съм нервен заради това ...
Обаче как да не се изнерви човек ... от сутрин до вечер - все нервни ситуации. Примери могат да се посочат с тонове. Като започнем - ставаш и няма вода, не топла - няма никаква вода. И се изнервяш на "Софийска вода". Тръгваш за работа, по подразбиране попадаш в задръстване, то това вече не изнервя никой, нормално е. Разни дебили се разминават, минават на червено, престрояват се по невероятен начин, почти те прескачат трупешката - но това вече е ежедневие, не те изнервя ... Обаче как ме изнервят тъпите смотани куки със смотаните си Астрички, каращи със сто (100 km/h) в насрещното, без видима причина. Няма буркан, няма проблем, няма нищо спешно. Но "те" (тъпите смотани куки) бързат за някъде. Минават на червено, засичат, дори се карат, ако не им направиш път. Напомнят ми за един израз "тъпи копелета" от един друг блог. Нали именно те са "пазителите на реда", те трябва да дават личен пример. Егати примера ... (тук бих използвал сочна попръжня, но ще се въздържа).
Запазвам спокойствие, слушам музика ... запазвам спокойствие, слушам музика ... запазвам ... оххх ще подивея!!!
Интересно е, че човек в повечето случаи пише за неща, които са му направили лошо впечатление, забелязали ли сте ??? Това му е криво, оня го нахулил, това, онова - но все кофти случки. Много, много рядко се пише за хубави и радостни неща. Не е да не се случват, случват се, но не ти се пише за тях ...
Аз самият пробвах да пиша за разни хубави неща, но не ми се получи ... де да знам що. Сигурно щото ми е нервно, а може и да съм нервен заради това ...
Обаче как да не се изнерви човек ... от сутрин до вечер - все нервни ситуации. Примери могат да се посочат с тонове. Като започнем - ставаш и няма вода, не топла - няма никаква вода. И се изнервяш на "Софийска вода". Тръгваш за работа, по подразбиране попадаш в задръстване, то това вече не изнервя никой, нормално е. Разни дебили се разминават, минават на червено, престрояват се по невероятен начин, почти те прескачат трупешката - но това вече е ежедневие, не те изнервя ... Обаче как ме изнервят тъпите смотани куки със смотаните си Астрички, каращи със сто (100 km/h) в насрещното, без видима причина. Няма буркан, няма проблем, няма нищо спешно. Но "те" (тъпите смотани куки) бързат за някъде. Минават на червено, засичат, дори се карат, ако не им направиш път. Напомнят ми за един израз "тъпи копелета" от един друг блог. Нали именно те са "пазителите на реда", те трябва да дават личен пример. Егати примера ... (тук бих използвал сочна попръжня, но ще се въздържа).
Запазвам спокойствие, слушам музика ... запазвам спокойствие, слушам музика ... запазвам ... оххх ще подивея!!!
Стигам до офиса, обикалям из малките улички в търсене на място за паркиране. Стигам до местата за служебен абонамент. Всички са зети. ТУК щях да остана спокоен, ако колегите бяха спрели там, НО НЕ СА !!! От 4 възможни места 3 не са на служители и/или клиенти на фирмата ... и се изнервям пак! Не знам как трябва да се обясни на един "българин", че това е място за "служебен абонамент". За него се плаща, има поставен знак, има и поставени подвижни табелки. Табелките се мърдат като дойдеш и ще паркираш. Табелките си седят до чуждите коли като безмълвни свидетели за нарушението.
Изнервен (още от сутринта) решавам да се обадя на "паяка". Негов номер седи на знака за "служебен абонамент". Звъня, свободно, никой не вдига ... Втори път ... Трети път ... Четвърти път (забележете, не става въпрос за сигнала "тиииит" от другата страна, става въпрос за 3-минутно висене на телефона, докато централата не разпадне повикването). Никой не вдигна. Леко се доизнервям. Когато си в центъра и паркираш някъде, дори за 30 секунди, винаги ще се намери някой малоумен тъпанар със зелено елече и скоба, но когато на теб ти трябват - няма ги.
Ровя в Интернет-ътъъъ, намирам обява, съобщение, че компания "Паркинги и гаражи" отваря горещ телефон за оплаквания от фирмата ... звъня ... е няма да познаете какво стана ... Горната история със звъненето се повтори ... Става ми леко нервно ...
Качвам се в офиса ... тук служебните ми задължения няма да ги описвам - не е интересно ... слизам пак до колата ... виждам, че охраната на сградата е взела една от табелките "служебен абонамент" и го е поставил на тротоара, на главната улица. С цел да запази място за шефа си (не моя шеф, друг шеф). Но табелката е взел от нас. Просто щото нашите места са заети от чужди коли и на нас не ни трябват ... хитро нали ? Поизнервяме това като факт ...
Така мога да продължавам много, но има ли смисъл - изнервен съм до краен предел.
После почват "веселбите" в офиса, после при клиентите, после на път за вкъщи купона от сутринта се повтаря ... И се прибирам ... леко изнервен. Викам и се ядосвам за глупости, дори не мисля за какво, просто се ядосвам ... Лягам си, не спя добре, не се наспивам и ставам - пак да започна отначало да се изнервям.
Имаше една реклама "няма ли друг живот ... има разбира се", но това означава ли, че трябва да ида да работя в bTV. Знам ли ?
Докато го измисля - ще си седя леко нервен ...
Изнервен (още от сутринта) решавам да се обадя на "паяка". Негов номер седи на знака за "служебен абонамент". Звъня, свободно, никой не вдига ... Втори път ... Трети път ... Четвърти път (забележете, не става въпрос за сигнала "тиииит" от другата страна, става въпрос за 3-минутно висене на телефона, докато централата не разпадне повикването). Никой не вдигна. Леко се доизнервям. Когато си в центъра и паркираш някъде, дори за 30 секунди, винаги ще се намери някой малоумен тъпанар със зелено елече и скоба, но когато на теб ти трябват - няма ги.
Ровя в Интернет-ътъъъ, намирам обява, съобщение, че компания "Паркинги и гаражи" отваря горещ телефон за оплаквания от фирмата ... звъня ... е няма да познаете какво стана ... Горната история със звъненето се повтори ... Става ми леко нервно ...
Качвам се в офиса ... тук служебните ми задължения няма да ги описвам - не е интересно ... слизам пак до колата ... виждам, че охраната на сградата е взела една от табелките "служебен абонамент" и го е поставил на тротоара, на главната улица. С цел да запази място за шефа си (не моя шеф, друг шеф). Но табелката е взел от нас. Просто щото нашите места са заети от чужди коли и на нас не ни трябват ... хитро нали ? Поизнервяме това като факт ...
Така мога да продължавам много, но има ли смисъл - изнервен съм до краен предел.
После почват "веселбите" в офиса, после при клиентите, после на път за вкъщи купона от сутринта се повтаря ... И се прибирам ... леко изнервен. Викам и се ядосвам за глупости, дори не мисля за какво, просто се ядосвам ... Лягам си, не спя добре, не се наспивам и ставам - пак да започна отначало да се изнервям.
Имаше една реклама "няма ли друг живот ... има разбира се", но това означава ли, че трябва да ида да работя в bTV. Знам ли ?
Докато го измисля - ще си седя леко нервен ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар