... за работата ...

Седя и тъпея ... За пореден път ... Сигурно и вие тъпеете, щом четете това – просто си нямата друга смислена работа, че да я вършите. А аз не че нямам работа – имам, при това не малко ... ама не ми се върши. Или поне точно тази работа, която имам не ми се върши.
Чудя се какво ли ще стане ако всички имаха работата, която им подхожда и им харесва. Всички щяха да работят с удоволствие без да се оплакват и да се чудят как да се скатаят. Щяхме да сме един свят от работохолици. Всички щяха да копат до изнемогване, щото ще ги кефи. Така всички причини за скатаване, размотаване, пушене, почивки, „работни срещи извън офиса” и т.н. щяха да са ненужни. Като се замисля от друга страна щяхме да изгубим всякакъв социален контакт (неслужебен разбира се) просто защото като правиш това което ти харесва няма да ти се прави нищо друго. Или поне не със същото желание. Нещо от типа: „айде да ходим на бира/кино/разходка/клуб”, редовен отговор би бил: „не, не искам, имам работа, искам да си я довърша”. Кофти!
Но пък може би всичко щеше да се върши по-добре. КАТ-аджиите да регулират по-добре кръстовищата. Строителите да строят по-здрави жилища. Лекарите да лекуват по-добре и учителите да преподават по-добре ... Разбира се може да има и леки негативи – доячките да доят по-силно например. Да не навлизам в темата за разплода на животните.
Звучи интересно, поне за мен. Може би щеше да е по-добре така. Малко щеше да е трудно всеки да си намери призванието и да работи по него. А може да се окаже, че много хора имат еднакво призвание – да гледат телевизия (няма да конкретизирам жанрово: сериали, филми, новини, реалити или порно) или да намират кусури на някой/нещо. Тези неща се отдават на почти всеки, все едно се раждаме с тези си заложби. Също така можеби щеше да има много малко хора, които да работят дадени професии. Примерно боклукчии (твърде тривиално нали?) или лекари гастроентеролози (да бъркаш тук-таме на хората), което е почти като ВиК техник на отходните канали .... бррр!!!
Колко много футболисти и чалга звезди щяхме да имемееее ... ехеее ... стотици. „Кенлиииии ...” щеше да е световен хит. Чак ми става мъчно, че не живеем в такова общество. Колко красиви мигове сме изпуснали заради това мъчително съществуване и занимания с дейности, с които не ни се занимава.
Поглеждам си календара – още си седи на месец Март, тоя календар е от тия хубавите, демотивационните. „Не на всеки му е писано да стане космонавт, когато порасне”. А колко космонавти щеше да има. До сега щяхме сме обиколили половината вселена, но пак щяхме да тънем в запушена канализация, боклуци и т.н. Каква ирония ...
Пишейки всичко това с цел да не ми се доспи за какво мислите се сещам – една много интересна работа: бета-тестер на нови модели възглавници. Там сигурно също ще има наплив от желаещи „работохолици”. Всеки дена на работа, всеки ден сън, всеки ден дремане ... по цял ден. А след работа – отиваш в къщи и какво те чака – пак същото !!! Неблагодарна работа.
Та така ... аз ще се връщам към моята си работа, вие към вашата. Само можем да си мечтаем за такава организация, при която всеки работи/прави това, което иска.