сряда, 16 юли 2008 г.

...напред науката е слънце ...

Преразказ, по спомен ...
Някой трябвало да върви, и то не сам, а цялото множество. За да му бъдело по-светло, ама по-после, не веднага. Споменава се също така, че печатните издания съдържат в себеси скрит потенциал под формата на маса умножена по ускорение. Противоречиво. Трябвало да се върви ... било полезно ... при това в точно определена посока. Не на където и да е. Защото притежаването на познания в дадена област било източник на оптична енергия. Е леле мале! Това прави на пух и прах всички тези на физиците. Каквито и да са те. А съм сигурен, че и Айнщайн се върти в гроба си, слушайки тези факти.
Но защо аджеба аз размишлявам върху това, кое камъче "насочи" колата в тази и траектория?
Просто е - науката. Мисля си, че съм сравнително учен човек (като разбирасе веднага изключвам правописа, който никога, по никакви причини и/или подбуди не съм владеел и както се вижда - няма шанс да овладея). Желая да се развивам, както повечето хора с някаква идея за цел в живота. Но не става. Не винаги. Но винаги, повтарям ВИНАГИ има хора и причини, които да пречат на това развитие.
Колосалните проблеми се свеждат до локални дразнители и причини. Идеята беше следващата седмица да замина и за период от 7 дни да донатрупам теоретично/практически опит в дадена област. Не би. Към момента съм по-полезен не с опит и знания, а с жива сила и тегло. Тъпо, особено за мен да го казвам, но май борците и щангистите са по-висшите същества от гледна точна на еволюцията. Уважавам труда на спортистите и конкретно визирам представители на сивия и черен бизнес. Не е важно.
С две думи - няма да ходя на обучение, щото ще местя мебели. Красотата е в простотата - преносно и буквално.
Следователно - за мен няма светлина, няма сила, няма студена вода.
Мога само да се оспокоявам - здрав дух в здраво тяло ... и че някой ден всичко ще се оправи. Не губя оптимизъм, но няма да е скоро. Манталитета е проблемен. На региона като цяло. Но това с региона е съвсем друга тем, която ще коментирам завбъдеще.

А до тогава - останете си със здраве !

вторник, 8 юли 2008 г.

... по пътя ...

Уж казват, че "човекът е човек, когато е на път". По тази логика софиянци са повече от хора, те са по-хора, много-хора ... Предвит на факта колко пътуваме ... или поне колко време ни отнем да го правим. Е разбира се, че на всеки му се налага да пътува сутрин (и не само сутрин) до работното си място, училище, дори детска градина, а също и до КАТ, НАП, МОЛ и какви ли не други места с интересни и безинтересни съкращения.
Но за какво почнах да говоря всичко това ?!?!?
Налага ми се да ползвам (колкото и да не ми се ще) услугите на многоуважаваната от всички СКГТ. Все още. Обмислям и други оферти. Както и да е - пътувам главно с транспортни средства на отдел "Електротраснпорт" ЕАД (или както е там). С прости думи - всяка делнична сутрин около 08.00-08.30 се гнета в тролей пътуващ от квартала, в който живея, до центъра, опитвайки се да стигна до работнот си място.
До тук - нищо ново. Новото идва когато въпросните електротранспортни пройзведения на научно-техническият гений (предполагам 70-те или 80-те години на миналия век) започнат да проявяват "леки" дефекти. Пътуваш си ти тихо и кротко, печеш се на жаркото слънце греещо весело през прозореце или се наслаждаваш на пилещият леден вятър и малките снежинки долитащи незанйно от къде. Идилията изведнъж се разваля от неприятен звук "тряс" или "бам", или "буф-ф-ф-ф-ф-ф", или прочие неприятни тонове, които са в пълен дисонанс с нормалните "скръ-ъ-ъ-ъ-ъц" и "гър-Р-Р-Р-Р-Р-Р". С нещастна физономия на лицето водачът на съответното "возило" се провиква в "салона" - "до тука смеее, колата се счупи". И като в народната приказка почваме да викаме неволята.
Народа слиза от транспорта, оглежда се, като стадо почва да се придвижва към най-близката спирка на упоменатата по-горе СКГТ. Някои тичат, други едвам ходят (за тях - по-късно), трети се обаждат по телефона с информацията "ще закъснея" ... и така нататък, и така нататък. Стигнеш ли до заветната спирка виждаш, че там хора си има и тези от твоето превозно средство са излишни, но това е - карма.
За условията в превозните средства - не ми се говори. Само факта, че сложиха ароматризатори зад кабинката на водача ми стига, като пример за култура и манталитет. "Някой не се е къпал или то тука така си мирише". Това всички го знаем ...
Но нека се вгледаме в пътниците ... тези така скъпи платци и радетели за благото на публичният ни транспорт.
Като започнем от учениците (чиито раници са по-големи от тях самите) ходещи на училище. С въпросните раници се опитват да се наместят всячески на най-различни места. Разбирам ги. И не ги виня. Само дето с тия раници си изкарват някоя и друга "блага дума" от другите пътуващи. "Къде сте тръгнали с тия раници, стига сте се бутали!!!". Ми добре де, айде и на малчуганите да им заденем по една кола на старо и са си ходят сами на училище. Нали се сещате, че ако родителите имаха възможност щяха да запишат чедото в частно училище със собствен транспорт или щяха да ги карат до него с личен/служебен автомобил. Както и да е. Да се живи и здрави децата.
Друга група - работещи. Работещите са също интересни. Някои са костюмари - все още на не толкова висока длъжност, за да имат автомобил, но и все пак на не толкова ниска, че да ходят "неглиже". Други (жени) са "джофри" - напудрени, гримирани, облечени по последна мода. Имаше един лаф: "как се казва на човек на 30 години, който се вози на градски транспорт - неудачник". За сега не спадам към тази група хора ... не още ...
Кофтито е, че повечето работещи хора, използващи улсугите на СКГТ са "леко" психясали. Дали от лични, служебни или други проблеми (може и всичко на куп) или просто от факта, че са там. Празни погледи, сковани движения, понякога дори тикове, да не говорим за тези дето сами си говорят ... съдба ... Един колега преди ми беше казал - "тя татковината е такава".
Накрая, но не на последно място - пенсионерите. Тези кротки, тихи и иначе разбрани същества. За мен те са просто удивителни. Уважавам ги. Верно !!! Но у мен се заражда почуда, изумление, дори страхопочитание от техните воля и възможности. Добре де - как може да ходиш с патерица (забележете не бастун, а патерица) + пазарска количка (не торба, а количка), която при това е пълна. При цялото това въоръжение те успяват да се качат на превозните средства. Да вдигнат ръка тези, които са виждали пенсионери с туби и шишета за минерална вода ... много сте, май беше по-добре да вдигнат ръка останалите, че се броят по-лесно. А-а-а няма такива, добре ... Воля, воля, себераздаване и сила на духа - само така мога да си го обясня. Кой знае какъв ще стана и аз на техните години ... Или баби, които трудно се движат (да не кажа, че не се движат), но са гримирани подобаващо - червило, руж, сенки, лак за нокти .... Засенчват дори "джофрите" от другите класи. Но за нещастие тези баби залитат и токчетата са невъзможна опция.
Един въпрос напира в мен - добре де, защо трябва да ходите там, за където сте тръгнали, ТОЧНО КОГАТО ВСИЧКИ ОТИВАТ НА РАБОТА / УЧИЛИЩЕ ?!?!?!?! Не можете ли да идете по-рано или да изчакате малко по-късно. Така винаги ще има къде да седнете, няма да ви дразнят противните и некултурни ученици с тъпите си чанти, а вашите "синове и дъщери" няма да ви овикват - "на къде с тоя бастун БЕ ??? към гробищата ли ???". Така пенсионерите ще запазят достойнството си, а другите - нервите си.
Остават и други групи - бременни жени (които често биват бъркани с просто дебели жени), контрольори (това си е за отделна тема), "хора от малцинствата" (те пък са си друга материя, пък за хигиената там могат да се пишат дисертации) и т.н., и т.н...
Копнея за момента, когато ще имам моя кола с климатик и радио. Тогава можеби с радост ще ходя на работа сутрин. А можеби се лъжа. Е ако стане - ще пусна още мат'риал да чете народа.

А до тогава - останете си със здраве !!!